„Това куче лае цял ден, а на стълбището пак е пълно с косми!“ „Моето животно е по-възпитано от половината ви деца!“
Домашните любимци са източник на огромна радост за техните собственици, но в една жилищна сграда те често се превръщат в ябълка на раздора. От разговорите за каишките и намордниците до почистването на общите части - границата между любовта към животинките и спокойствието на съседите е тънка.
Как да намерите баланса и какво изисква законът, за да няма сърдити?
Какво казва законът за домашните любимци?
ЗУЕС не забранява отглеждането на домашни любимци в апартаментите, но поставя ясни рамки за отговорност:
- Вписване в Домовата книга: Всяко животно се вписва в Книгата на етажната собственост в графата към съответния обект. За кучетата се посочва и номерът на ветеринарния паспорт (чл. 7, ал. 6 ЗУЕС).
- Финансова тежест: Всяко животно, което извеждате навън (най-често кучето), плаща като един обитател, но само за тока, водата, отоплението, почистването на общите части и абонамента на асансьора. Котка, която не излиза, не се брои (чл. 51, ал. 7 ЗУЕС).
- Общи части: Каишката и намордникът не са в ЗУЕС. Те се уреждат в правилника за вътрешния ред на входа и в общинските наредби, а в общите пространства (асансьор, коридори, стълбище) животното се води с подходящи предпазни средства.
Правилникът за вътрешния ред - вашият ориентир
За да се избегнат ежедневните драми, всяка етажна собственост трябва да има утвърден Правилник за вътрешния ред. В него изрично се описват часовете за разходка, задължението за незабавно почистване при замърсяване в сградата или около нея, както и правилата за ползване на асансьора с животни.
Когато правилата са ясни и приети с общо решение, никой няма основание да се оплаква от субективни симпатии или антипатии към животните.
