„Аз няма да си давам данните, има GDPR!“
„Кучето ми го нося на ръце, няма да го вписвам никъде!“
„Това събрание е нелегитимно, защото не съм се разписал!“
Заради подобни реплики управлението на етажната собственост често се смята за тягостна задача, изискваща много време и енергия. Повечето хора бягат от ролята на домоуправител именно от страх, че ще потънат в бумащина и скандали със съседите.
Истината обаче е, че административната грамотност има силна превентивна функция. Изрядната документация е вашият най-добър щит срещу конфликти. Според Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), има два фундаментални документа, без които входът ви на практика е в нарушение.
1. Книга на етажната собственост (Домовата книга)
Забравете за старата тетрадка с намачкани страници, подхвърляна от етаж на етаж. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУЕС Книгата на етажната собственост е задължителна за всяка сграда и може да се води и в електронен вид.
Ето какви са правилата за нея:
- Срокове: Всеки собственик или ползвател подава декларация за вписване в 15-дневен срок от придобиването на имота или на правото на ползване, както и при отдаване под наем (чл. 7, ал. 3 ЗУЕС).
- Какво се вписва: Имената на живущите и собствениците, а за фирми - наименование, БУЛСТАТ или ЕИК. Собствениците и ползвателите трябва да предоставят и имейл адрес за уведомяване (ако имат такъв).
- Домашните любимци: Вписват се животните, които се извеждат навън, а за кучетата - и номерът на ветеринарния паспорт (чл. 7, ал. 6 ЗУЕС). Това е важно за правилното пресмятане на входната такса.
- Защита на данните: Не се притеснявайте за личната си информация. До тази книга имат достъп само управителният съвет, контролният съвет, собственикът за своите данни, както и институциите (чл. 7, ал. 4 ЗУЕС). Никой съсед няма право да чете данните на останалите.
2. Протоколът от Общото събрание
Общото събрание има огромна власт: то взима решения за ремонти, определя вътрешния ред и избира домоуправител. Но цялата тази власт е нищожна, ако Протоколът не е попълнен правилно. За да бъде едно събрание легитимно, протоколът трябва да се води от избран протоколчик по строги законови изисквания.
Какво прави един протокол валиден пред закона?
- Задължително трябва да съдържа датата и мястото на провеждане, както и дневния ред.
- Описват се явилите се лица и идеалните части, които те представляват, както и номерът на техния обект.
- Записва се точно как е гласувало всяко лице - „за“, „против“ или „въздържал се“, следвано от подпис.
- Отразява се същността на изявленията и приетите решения.
Мога ли да откажа да се разпиша? Да, имате право да не се разпишете в протокола, но протоколчикът е длъжен да опише този отказ. След изготвянето на документа имате право да получите копие, заверено с „Вярно с оригинала“. Ако не сте съгласни с написаното, можете да го оспорите писмено пред управителя в 7-дневен срок (или до един месец, ако сте отсъствали) (чл. 16 ЗУЕС).